Старобългарски речник
раꙁлѫат сѧ 
раꙁлѫат сѧ -раꙁлѫаѭ сѧ -раꙁлѫаш сѧ несв Разделям се с някого, разлъчвам се ꙇ бꙑстъ егда раꙁлѫаашете сѧ отъ него. рее петръ къ св. наставьне добро естъ намъ съде бꙑт М Лк 9.33 З ѣже бо бъ съвелъ естъ ка. да не раꙁлюаете сѧ К 2b 13 пр[.......]ѧтꙿ сѧ къ мѣс[..] томѹ грѫстокѹмѹ. деже п(аⷦ҇) раꙁлѫаѭтꙿ сѧ. вь вꙿсѣкѫ мѫкѫ Р V 3.33 протвьна же толка. еже раꙁлѫат с самѣмъ отъ себе  бъхъма нестроно ЗЛ IIб 19 М З К Р ЗЛ Гр διαχωρίζομαι χωρίζομαι раꙁлюат сѧ Вж. при раꙁлѫат Нвб