Старобългарски речник
раꙁлѫка
раꙁлѫка
-ꙑ
ж
беꙁ раꙁлѫкꙑ
ἀμέριστος
Неразделим, неделим, неразделен
мꙑ благословмъ тꙙ господ. съ отцемъ съ свꙙтꙑмъ дѹхомь ... благословешенааго прѣжде вѣкъ. досел беспльтьно. нꙑнꙗ же вь вѣкꙑ. съ свꙙтꙑмъ. бес прѣмѣнꙑ. беꙁъ раꙁлѫкꙑ сѫштмъ вьпльенмъ
С
330.7—8
Изч
С
Нвб
разлъка
ОА
ВА
Дюв
БТР
АР