Старобългарски речник
раꙁломт 
раꙁломт -раꙁломлѭ -раꙁломш св 1. Разчупя, разделя на парчета  прмъ блаженꙑ хлѣбъ  раꙁломвъ.  ашѫ налꙗвъ дастъ мъ глаголꙙ С 236.9 2. Прич. мин. страд. като прил. раꙁломл҄енꙑ κεκλασμένος Счупен, строшен раꙁломеньіѧ ногьі. не могѫштѹ ѹтврьдт. стѫп.  вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ С 218.14 Изч С Гр κλάω Нвб разломя, разломявам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА