Старобългарски речник
раꙁдрѣшень 
раꙁдрѣшень -ꙗ ср 1. Развързване, разкъсване ѡ раꙁдрѣшень. вꙿсеѩ ѫꙁꙑ неправедънꙑѩѫ ... гю помо СЕ 60b 16 2. Отделяне, разделяне [образно] сьмрьть грѣшнꙑхъ ꙁъла. не тььѭ же сьмрьть нарцааше сꙙ. раꙁдрѣшенъ дшꙙ отъ тѣлесе нъ  адъ С 487.17—18 3. Прен. Освобождаване моⷧ҇ на раꙁдрѣшене поста сповѣдьнкѹ. егда съподобтъ сѧ. стѹмѹ обьщенью СЕ 79b 22 Образно. дьнесь отъ мрътвꙑхъ въстаѧ лаꙁарь. многѹ  раꙁль гнѣвѹ раꙁдрѣшен намъ датъ С 303.4—5 Опрощаване. сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ. свⷳ҇ѧнью даръ. грѣховъ раꙁдрѣшене. недѫгомъ бальство СЕ 5а 4—5 Изч СЕ С Гр λύσις λυτήριον διάλυσις раꙁꙿдрѣшене раꙁдрѣшен раꙁдрѣшенъ Нвб Срв разрешение ОА ЕтМл БТР АР