Старобългарски речник
раꙁдрѹшт 
раꙁдрѹшт -раꙁдрѹшѫ -раꙁдрѹшш св 1. Разруша, разбия ѣко въ добровѣ (погр. вм. дѫбравѣ, Север., с. 98, бел. под линия) дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і СП 73.6 вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець.  градьі раꙁдрѹшілъ е. погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ СП 9.7 ѹкрѣп  въ брань невдмааго врага. крѣпъкоѭ твоеѭ слоѭ. пльтьнꙑѩ бран раꙁдрѹш СЕ 95а 6—7 Разкъсам. нъ раꙁдрѹшъ вѣьнꙑѧ ѫꙁꙑ. ноплеменнкꙑ.  ꙁаконопрѣстѫпꙿнкꙑ погѹб С 448.24 Образно. ꙗкоже бо род сꙙ  двьрї дѣвьствѹ не раꙁдрꙋш. такоже  ѫтрь въ домѹ сꙙ обрѣте С 501.9—10 2. Прен. Унищожа, разгромя, погубя бже ѡтърнѫл нъ ес  раꙁдрѹшлꙿ нъ А 32b 29 Срв. СП59.3 їꙁ ѹстъ младьнеь съсѫщхъ съвръшілъ есі хвалѫ. врагъ твоіхъ раді. да раꙁдрѹшіші врага і местьніка СП 8.3 Срв. С331.7—8 раꙁдрѹшлъ ес съмръть. ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь ѹмрътвлъ ес СЕ 30а 9 кꙿто сь стъ ꙁводꙙ отъсѫдѹ окованꙑѧ отъ вѣка. кто сь стъ раꙁдрѹшвꙑ нашѫ непобѣдмѫѭ дръжавѫ  мѫжьство С 466.25 ваша бо дръжава ѹже раꙁдрѹш сꙙ. ваше мѫтел҄ьство ѹже прѣста С 467.10 3. Прен. Отменя, премахна, прекратя рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ. с тебе бо въсѣ слънъце праведное хъ бъ нашъ. раꙁдрѹшъ к(лѧтв) [...] съм(р)[...] Е 25б 18 раꙁдрѹшт сѧ А Е СП СЕ С Гр καταράσσω καϑαιρέω καταλύω λύω φϑείρω κατάγω καταρρήγνυμι καταβάλλω καταργέω Нвб разруша ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА