Старобългарски речник
раꙁдрѹшень 
раꙁдрѹшень -ꙗ ср 1. Разрушаване, събаряне, унищожаване подобенъ естъ лвкѹ. съꙁъдавъшѹ храмнѫ на ꙁем беꙁ (о)снованѣ. еже прраꙁ сѧ рѣка.  абе раꙁор сѧ. ꙇ бꙑстъ раꙁдрѹшене храмнꙑ тоѩ веле М Лк 6.49 З. Срв.Мт 7.27 М З А 2. Прен. Гибел, унищожение творье вꙿсемѹ. твоѣ естъ въ стнѫ велкаа тана. нꙑнѣщьнее раꙁдрѹшене. твохъ тваре. ꙇ грѧдѫще вѣьнꙑ поко СЕ 65а 7—8 не бꙑстъ бо съмрьт раꙁдрѹшенье сьмрьть. нъ прѣмѣнілъ есі вешт. прѣдѣлъ положъ К 10b 18 ꙇꙁмѣні же кръстъ гробъ. несъмрътьнаѣ вьсь. гробъ вьскрѣсьное село. гробъ. гробомъ раꙁдрѹшенье К 11b 40—12а 1 Изч М З А СЕ К Гр ῥῆγμα πτῶσις λύσις κατάλυσις раꙁрѹшене раꙁдрѹшене Нвб разрушение ОА ВА АК ЕтМл БТР АР разрушание остар НГер