Старобългарски речник
раꙁдробт 
раꙁдробт -раꙁдроблѭ -раꙁдробш св Разчупя, разтроша, раздробя даждъ м тѣло їсо(у)сово. (Север., с. 454, бел. под линия) омраьшааго сльнце прѣжде мала врѣмене.  камен раꙁꙿдробьша.  ꙁемьѭ потрꙙсъша С 454.10—11 Изч С Гр ῥήγνυμι Нвб раздробя [се], раздробявам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР