Старобългарски речник
раꙁдраꙁт 
раꙁдраꙁт -раꙁдражѫ -раꙁдраꙁш св Съборя, сгромолясам, сваля [образно] не бо нъ гда въ горѣ прстѫпаѭшта го раꙁдраꙁ  протꙙже рѣь. не ꙁнамъ ꙗко хс стъ нъ словесꙑ тѣм ѹстрѣл того отъ кротост С 381.11—12 Изч С Гр καταρρήγνυμι Нвб Срв раздражавам ОА ЕтМл