Старобългарски речник
раꙁдоръ
раꙁдоръ
-а
м
Недоволство, раздор, възбуждение
нъ тѫжꙙ вражьдѹѧ раꙁмꙑшл҄ѣѧ ... на цѣло ѹтвръждень. по подражаню же с н҄мъ дноѭ цѣл҄енꙑ палатнъ. глааше мътѹ бꙑт раꙁдорѹ. о палатнѣ бꙑвъшѹѹмѹ ѹдѹ
С
563.20—21
Изч
С
Нвб
раздор
’несъгласие, караница, спор’
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
