Старобългарски речник
раꙁдрат 
раꙁдрат -раꙁдраѭ -раꙁдраш несв Раздирам, разкъсвам вждѫ сльньце бѣжꙙште. прѣвѣсѫ раꙁдрамѫ. ꙁемьѭ трепештѫштѫ С 437. 27—28 Изч С Гр ῥήγνυμι Нвб раздирам [се], раздера [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА