Старобългарски речник
раꙁгръдѣт 
раꙁгръдѣт -раꙁгръдѣѭ -раꙁгръдѣш св Въздигна се, възгордея се ѡбае ꙁа льштеніѣ іхъ положілъ імъ есі ꙁъла. ніꙁъложілъ ѩ есі вънегда раꙁгъдѣшѩ (погр. вм. раꙁгръдѣшѩ, Север., с. 91, бел. под линия) СП 72.18 Прич. мин. деят. като прил. раꙁгръдѣвꙑ τραχηλιάσας Който се е възгордял, който се е самозабравил его же ѹбоѣвъ кънѧꙁь. ꙇ вꙿсѣ тварь. ꙇже ес раꙁгръдѣвъш. ꙇног҄да архстратгъ. ꙇ съ своеѭ его слѹжьбоѭ. ослѹшанемь отъвръгъшъ сѧ. съвръгꙑ на ꙁемⷧѭ СЕ 51а 19 Изч СП СЕ Гр ἐπαίρομαι τραχηλιάζω Нвб Срв гръдост ж остар ВА НГер