Старобългарски речник
раꙁграбт
раꙁграбт
-раꙁграблѭ
-раꙁграбш
св
Разграбя, отнема със сила, ограбя
цѣсарь на сѫпротвнка. не вьседръжтельства слоѭ мѫдростѭ. нъ мьнмꙑмъ кръста бѹствомъ. вь ꙁълоб сѫштꙙѧ ꙁмѧ. плѣнъ раꙁграбтъ
С
329.6—7
Изч
С
Гр
διαρπάζω
Нвб
разграбя, разграбвам, разграбям
остар
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА