Старобългарски речник
раꙁгорѣт сѧ 
раꙁгорѣт сѧ -раꙁгорѭ сѧ -раꙁгорш сѧ св Пламна, разпаля се [от някакво чувство] ѣко раꙁгорѣ сѩ сръдьце мое ѫтроба моѣ іꙁмѣтъ сѩ ї аꙁъ ѹніьженъ і не раꙁѹмѣхъ. ѣко скотъ бꙑхъ ѹ тебе СП 72.21 доколѣ гі отъвраштаеші сѩ въ конець. раꙁгорітъ сѩ ѣко огнь гнѣвъ твоі СП 88.47 ѡбдѫ мѩ ѣко бьелꙑ соть. ї раꙁгорѣшѩ сѩ ѣко огнь въ трънї СП 117.12 раꙁгорѣвъ сꙙ стꙑмъ дѹхомъ. акꙑ нъ данлъ о сѹсанѣ. свꙙтꙑ отьцъ наш. сак҄. прстѫп къ ꙁълоьстънѹѹмѹ глагол҄ꙙ С 191.25 Пламна, изпадна във възбуда. егꙿда же кѹ обраттъ сѧ на блѫдъ ѹдъ. л раꙁортъ (погр. вм. раꙁгортъ, Нахтигал, с. 84, бел. под линия) сѧ емѹ пльтьнаа плъть ... аще вьꙁведетъ о срца с къ бѹ ... бѫдетъ съхраненъ СЕ 36b 21 Изч СП СЕ С Гр ἐκκαίομαι ἀναζωπυρίζομαι Нвб разгоря се, разгорявам се, разгарям се ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА