Старобългарски речник
раꙁгнѣвт 
раꙁгнѣвт -раꙁгнѣвлѭ -раꙁгнѣвш св Разгневя, раздразня дꙗволъ же ... побѣжденъ стааго пршьствмъ. отъ н҄его прѣльштенъмъ ждовомъ стрѣлѫ вълож. ꙗкоже раꙁгнѣвт елнꙑ С 537.16—17 Изч С Нвб разгневя [се], разгневявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР