Старобългарски речник
раꙁврѣщ 
раꙁврѣщ -раꙁврьгѫ -раꙁврьжеш св 1. Разчупя, разбия, разкъсам, разруша хе бже нашъ. раꙁвръгꙑ ѫꙁꙑ съмрътънꙑѩ. нераꙁдрѣшаемꙑѩ. ꙇ верѣѩ адовꙑ. попъравъ множъство дхъ СЕ 63а 22 ѡ веле ѹдеса двьна ... же врата адова раꙁвръже.  двьр желѣꙁнꙑ сътьре.  дѹшѫ отъ ѫꙁъ съмрьтънꙑхъ прост С 311.15— 16 Образно. слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ.  съмрьтънꙑѧ раꙁврьже ꙁаконꙑ. да срамьꙗѭтъ сꙙ новѣрьнц С 310.29 2. Отхвърля (...) вь тръпѣнь. блаженъ къ ꙇже р(а)ꙁвръжетъ брѣмѧ грѣ.. Р VI 1.3 3. Разтворя, отворя тако же вьнде пльтьѭ. кде бѣ божьствомъ.  двьр не раꙁвръже. вьлѣꙁе бо въꙁбранꙗѧ.  нктоже вьсхотѣ да вьсе сꙙ сьтее С 501.13—14 Разтворя, разделя на две части. раꙁвръже море ї проведе ѩ. прістав водꙑ ѣко въ мѣсѣ СП 77.13 Изч СП СЕ С Р Гр διαρρήγνυμι παραλύω διαλύω ἀναπετάννυμι Нвб Срв развръгам, развъргвам остар диал ВА НГер