Старобългарски речник
раꙁврьꙁат 
раꙁврьꙁат -раꙁврьꙁаѭ -раꙁврьꙁаш несв Разтварям ѣкоже естъ псано въ ꙁаконѣ гн. ѣко вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полѹ. раꙁвръꙁаѩ ложесна стго гв нареетъ сѧ М Лк 2.23 Изч М З А СК Б Гр διανοίγω раꙁвръꙁат Нвб Срв развръзвам, развързвам, развържа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА