Старобългарски речник
раꙁболѣнь 
раꙁболѣнь -ꙗ ср Разболяване, заболяване многашꙿд же  нѣкꙑѧ отъ братѧ хотꙙштꙙѧ ѹмрѣт. особь когождо прѣжде раꙁболѣньꙗ. прꙁꙑваѧ глааше. ꙙдо попц сꙙ о дѹш сво С 569.27 Изч С Нвб Срв разболяване ОА НГер ЕтМл АР