Старобългарски речник
раꙁбоскъ 
раꙁбоскъ -ꙑ прил Грабителски, разбойнически, престъпен ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ. ꙇ велкꙑ мъꙁдꙑ раꙁбоіскꙑѩ. съпсавъ. ꙇ велкꙑ плодъ покаꙁаѩ. ꙇсповѣданьѣ К 11b 30 Изч К Гр τῆς λῃστείας раꙁбоіскъ Нвб Срв разбой[ниче]ски ОА ЕтМл БТР АР