Старобългарски речник
раꙁарꙗт 
раꙁарꙗт -раꙁарꙗѭ -раꙁарꙗш несв 1. Разрушавам, събарям, превръщам в развалина ꙇ глаголѭште. ѹва. раꙁарѣѩ црквъ. ꙇ трьм деньм съꙁдаѩ М Мт 27.40 З, А, СК. Срв. ММк 15.29 З А  повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт ...  овꙑ хъ сѣньнцꙙ сътвор. овꙑ же  раꙁарат покѹшааше сꙙ С 190.28 2. Прен. Унищожавам, погубвам не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ въсѣ бо ста Е 4а 9 гь раꙁарѣетъ съвѣтъ ѩꙁꙑкъ. ѡтъмѣтаетъ же мꙑслі людеі СП 32.10 не вѣдꙑ ꙗко то дрѣво.  прьво дрѣвесе прѣстѫпьнье раꙁаратъ.  жꙁнь ловѣкомъ датъ С 402.10 Образно. раꙁарѣетъ же сѧ съмрътъное стрѣкало кръщенемь ХЛ IBa 9—10 3. Нарушавам, потъпквам сего же рад скаахѫ пае юде его ѹбт. ѣко не тъкмо раꙁарѣаше соботѫ. нъ і оца своего глааше ба М Йо 5.18 З А тоѧ съ нѹждеѭ отътръꙁаѧ.  ѹставомъ ѹтврьждено раꙁараѧ.  многашт молмъ.  словесꙑ бож тѣшмъ С 281.29 4. Отменям, отхвърлям раꙁаратъ сꙙ ѹбо. ꙁакон ѹже (!) рьнломъ лежꙙ. дѣлꙑ же праꙁдьнѹѧ. раꙁор же  сьвꙙꙁанꙑ їс С 433.15 раꙁарꙗт сѧ М З А СК Е СП С ХЛ Гр λύω καταλύω παραλύω καϑαιρέω διασκεδάζω Нвб разарям диал Дюв ДА Срв разорявам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР