Старобългарски речник
раждꙃат 
раждꙃат -раждꙃаѭ -раждꙃаш несв 1. Запалвам, разпалвам [образно] хотѣхꙿ мльанмъ ѧꙁꙑка с съсѫдъ съжꙙт. не босварьнꙑхъ [!] ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн. [!]  камен глаголат нѹждѫ твортъ С 396.8—9 2. Прен. Възпламенявам, възбуждам чувства у някого мль ѹбо госпожде. вѣдѣ тꙙ кто тꙙ пламꙑмъ раждꙁа на мꙙ С 366.22—23 3. Претопявам, пречиствам [метал, руда и под.] ѣко скѹслъ нꙑ есі бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро СП 65.10 раждꙃат сѧ Изч СП С Гр ἐξάπτω ὑφάπτω πυρόω раждꙁат раждіѕат Нвб Ø