Старобългарски речник
раждꙃат
раждꙃат
-раждꙃаѭ
-раждꙃаш
несв
1. Запалвам, разпалвам [образно]
хотѣхꙿ мльанмъ ѧꙁꙑка с съсѫдъ съжꙙт. не босварьнꙑхъ [!] ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн. [!] камен глаголат нѹждѫ твортъ
С
396.8—9
2.
Прен. Възпламенявам, възбуждам чувства у някого
мль ѹбо госпожде. вѣдѣ тꙙ кто тꙙ пламꙑмъ раждꙁа на мꙙ
С
366.22—23
3. Претопявам, пречиствам [метал, руда и под.]
ѣко скѹслъ нꙑ есі бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро
СП
65.10
раждꙃат
сѧ
Изч
СП
С
Гр
ἐξάπτω
ὑφάπτω
πυρόω
раждꙁат
раждіѕат
Нвб
Ø