Старобългарски речник
раждещ 
раждещ -раждьгѫ св раждегѫ -раждежеш 1. Запаля, разпаля блаженꙑ же шедъ на мѣсто ждеже бѣаше огн҄ь раждъженъ ... мол сꙙ ведѫштмъ го вономъ. ослабт мѹ асъ малъ. да молтвѫ сътвортъ С 142.25 пѡн рее не нѹд нъ крадѫ раждъꙁ  сам вь н҄ѫ вьлѣꙁемъ С 138.19 Образно. ї ѹмъножітъ въꙁвратті ѣрость своѭ. ї не раждежетъ вьсего гнѣва своего СП 77.38 2. Нагорещя, нажежа стꙑ же павьлъ на мꙿноꙁѣ мѫмъ.  бмъ палцам желѣꙁнам. бѣахѫ бо раждъженꙑ свьтꙙште сꙙ акꙑ мльн С 4.6 прставшꙙ же мъ стражꙙ вонꙑ.  капкларꙗ. въскра же бѣаше ꙁера банѣ. раждежена С 76.17—18 антоннъ глагола. въꙁгнѣтте огнь  раждьꙁѣте сковрадѫ. да въвръженъ бѫдетъ вь н҄ѫ С 157.14 перн неьствꙑ. повелѣ раждегъше желѣꙁа ꙁѣло жешт  по ребромъ С 116.22 пакꙑ же повелѣ кнꙙꙁъ гвоꙁдѧ раждегъше жешт ѧ по хръбътѹ С 178.27—28 тъгда повелѣ комсъ. желѣꙁнъ одрьць раждешт.  отъ пльт го ѹдꙑ отърѣꙁоват С 231.17 Образно. ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ. вь немьже въꙁможетъ вꙿсѧ стрѣлꙑ непрѣꙁннꙑ. раждеженъѩ ѹгаст СЕ 94а 8 3. Претопя, отделя ненужните примеси, пречистя [метал, руда и под.] словеса гнѣ словеса прѣіста. съребро раждежено скѹшѩнъ ꙁемі СП 11.7 Образно. скѹсілъ есі сръдьце мое. посѣтілъ есі ноштъѭ. раждеже мѩ і не обрѣтѫ сѩ во мнѣ неправъда СП 16.3 ѣко скѹсілъ нꙑ есі бже. раждеже нꙑ ѣкоже раждіѕаетъ сѩ съребро СП 65.10 сльвеса гнѣ ражедежена. (погр. вм. раждежена, Север., с. 20, бел. под линия) ꙁащітънікъ естъ въсѣмъ ѹпъваѭщмъ на нъ СП 17.31 скѹсі мѩ гі ... раждъꙁі ѫтробѫ моѭ  сръдъце мое СП 25.2 раждьꙁ стесѣ мо  срьдьце м. стѹденѭ бо неьстꙗ. вьсе ловѣьство ѹвꙙꙁано бѣаше С 349.1 раждещ сѧ СП СЕ С Гр ἀνάπτω ἐκκαίω πυρόω ἐκπυρόω [вар. κατεκπυρόω] Нвб Срв разжежен ’силно загрят, разжарен’ ОА разжегам ’разпалвам’ остар РРОДД