Старобългарски речник
радьма 
радьма задлог род I. За обектни отношения. При посочване на лицето, в чиято полза или по отношение на което се извършва действието: заради, за сѫбота лка радьма бꙑⷭ҇. а не лкъ сѫботꙑ раді А Мк 2.27 нъ пон҄еже скѫдо бѣаше водꙑ ... сътвор панцѫ ꙁѣло малѫ. на прман дъждьнꙑхъ водъ. себе радꙿма  нштхъ С 549.14 не мене рад благодать бжꙗ сътвор се ѹдо ... нъ васъ радꙿма страньнꙑхъ да вꙑ ѹтѣште сꙙ С 551.15 II. За обстоятелствени отношения. При изразяване на цел и причина на действието: заради, за да того радма  нарее сꙙ херсонꙗнемъ С 542.6  того радма въ врѣмꙙ строꙗ гь нашъ вьсѫ обав кротость. да побѣдтꙿ  осѫдтъ сьмѣренмъ свомъ вьꙁнесень С 545.18  того радꙿма дѣла. дастъ клюсꙙ. наношенье водѣ страньнꙑмъ С 551.24  въ томъ въꙁдрастъ. тако кротъко обꙑе.  мелꙗаше. ꙗко  того радꙿма напае вьсѣмъ двіт сѧ ... ѹдесемъ отъ раба бжьꙗ С 565.10 того радьма Свързва съчинени следствени изречения: затова радѹꙗше же сꙙ поѧ не хѹжде нежел ддъ. того радꙿма бꙑт с н҄мъ бѹ вѣрѹѭ С 550.12 ьсо радьма Защо, по каква причина въпрашамꙿ же ьсо радꙿма то глагол҄етъ С 569.29—30  абь вь сьнѣ вдꙙтъ свого сна глагол҄ѫшта мъ. ꙿсо радма плаете  рꙑдате о съмрьт мо С 536.6 Изч А С Гр διά радꙿма радма Нвб Срв ради остар диал ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА