Старобългарски речник
радостьнъ 
радостьнъ -ꙑ прил 1. Радостен; който изпитва радост, удовлетворение то вдѣвъ  слꙑшавъ божьствънꙑ їѡанꙿнъ радостьнъ ѹбо бꙑстъ С 295.28 2. Радостен, който доставя радост тако  покаанънꙑ постъ. въ малѣ авлѣетъ сѧ прскръбенъ. нъ вь вѣкꙑ радостьнꙑѩ плодꙑ подаетъ СЕ 69b 10 3. Като същ. радостьнаꙗ ср мн τὰ χρηστότερα, τὰ τερπνά [вар. τὰ φαιδρά] Радостните, приятните неща нѣстъ бо гі рабомъ твомъ. съмрът. ꙇсходѧщмъ отъ тѣлесе ... нъ прѣставлене. ѡ пеальнꙑхъ. въ радостьнаа СЕ 65b 17 ꙗкоже вдѣхъ сь вам пеальнаа. вдѣт хоштѫ  радостьнаꙗ. ꙗкоже вдѣхъ сьмрьть хрстовѫ. хоштѫ вдѣт  вьскрьсен го С 500.6 Изч СЕ С Гр περιχαρής Нвб радостен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Радостин м ЛИ Радостина ж ЛИ