Старобългарски речник
радость 
радость - ж 1. Радост, възторг, ликуване пакꙑ же ѹꙁьрѭ вꙑ  въꙁдрадѹѹтъ сѧ срдце ваше. ꙇ радост вашеѩ нктоже не вьꙁъметъ отъ васъ М Йо 16.22 З СК еште же не вѣрѹѭштемъ мъ отъ радост  юдѧштемъ сѧ. рее мъ. ꙇмате л ъто сънѣдъно съде М Лк 24.41А рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ Е 25б 15 слѹхѹ моемѹ дасі радостъ  веселье СП 50.10 ѡбратілъ есі плаъ моі въ радостъ мнѣ. растръга врѣшⷮтꙶе мое  прѣпоѣсалъ мѩ есі веселъемъ СП 29.12 въсклікнѣте бѹ гласомъ радості СП 46.2 въꙁврат гь плѣнене наше ѣко потокъ югомь. сѣвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ СП 125.5 Срв. С364.17 днеⷭ҇. ꙁемлѣ  море. вꙿсемѹ мрѹ радость раꙁдѣлсте. ꙇ вꙿсь мръ веселѣ наплън сѧ СЕ 3а 3—4 радость бꙑваатъ на небес  по ꙁем С 490.4 ѹсѹгѹбте ѹбо радость. ꙗко тацѣхъ отрокъ бꙑсте отроц С 325.5 ꙗкоже вьсѣмъ вьскрат гласомъ велїмъ.  отъ многꙑѧ радост просльꙁвъшемъ сꙙ. славт бога С 44.26 тѣмꙿже вѣрн беслъноѭ радостьѭ обьѧт. молꙗахѫ множт сꙙ с н҄м кръстꙗньскѹѹмѹ справьню С 541.7—8 Образно. добрꙑ рабе  благꙑ  вѣрьне о малѣ бѣ вѣренъ. надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ. вьнд вь радость г твоего М Мт 25.21 З, А, СК.Срв. СЕ 83а 5 С376.30—377.1 раꙁботѣѭтъ красънаа пѹстꙑнѩ. ї радостіѭ хлъмі прѣпоѣшѭтъ сѩ СП 64.13 тогда іспльнѩтъ сѩ радості ѹста наша. ї ѩꙁкъ нашь веселѣ СП 125.2 братръ нашъ сь ... ѡблатъ сѧ вь рꙁѫ правьдѣ.  радост  веселью СЕ 96b 23—24 2. Тържество, веселие аште ѹбогъ с. нмьже мьн҄е мѣт маш богатааго. н нштетꙑ рад ѹмалтъ т сꙙ радость дѹховьнаꙗ С 491.27 въ радост [бꙑт] περιχαρὴς γίγνομαι Зарадван, възхитен [съм] вьꙁьрѣвъ же на н҄ꙙ  вдѣвъ ѹжасе сꙙ. ꙗко днае жв сѫтъ.  въ радост бꙑвъ. въставъ цѣлова хъ С 39.25 въ радост же бꙑвъ рее къ н҄емѹ С 65.19 аб въ радост вьсплака.  обратвъ сꙙ вьꙁꙿп рекꙑ аꙁъ смъ їѡсфъ С 367.30 радость творт χαροποιέω Създавам някому радост, зарадвам някого ѹготов(т) сѧ ... нъ на подвгъ дховънъ. на пощене плът. на ощене дш ... на вꙿсѣ скръбьнаа. радость творѧща. на бжѭ жꙁнь СЕ 90а 22—23 съ радостьѭ, въ радост, радостьѭ a) μετὰ χαρᾶς, φαιδρῶς, ἐν ἀγαλλιάσει С радост, радостно сь естъ слꙑшѧ слово. ꙇ абе съ радостѭ премлѧ е М Мт 13.20 З.Срв. Мк 4.16 М З мѣннѣ [...] съ радостѭ прѧсте Е 9а 17 стаа же ѹлꙗн прѣкръствъш лце сво. съ радостѭ протꙙже вꙑѭ своѭ С 14.16—17 прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ  съ радостѭ. слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ С 284.9 вьс съ радостѭ кѹпьно тьцѣмъ. вьс тъштьно прмѣмъ С 319.22 работаіте гю въ веселі. вънідѣте прѣдо нь въ радості СП 99.2 ї ꙁведе люд своѩ въ радост. ї ꙁбъранꙑѩ своѩ вь весель СП 104.43  пожърѫтъ емѹ жрътвѫ хвалѫ. ї їсповѣдѩтъ дѣла его въ радості СП 106.22 грѩдѫште же прідѫтъ. радостіѭ вьꙁемлѭште рѫковѩт своѩ СП 125.6 да радостѭ радѹетъ сѧ. подъемⷧѧ ма. прѣстое тѣло твое. ꙇ славѫ въꙁдаетъ тебѣ СЕ 31а 12 ꙇ егꙿда с вꙿсѣ прмеш. радостѭ радѹ сѧ.  веселемь весел сѧ СЕ 90b 2—3 дꙿнесь съ аћлꙑ. радостьѭ бо творець. слꙑ нбсънꙑѩ. съꙁꙑваетъ глѧ СЕ 85b 9—10 b) πολυτελῶς Тържествено, с почести свѣтѹ же бꙑвъшѹ.  їшедъше крьстꙗн въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю.  погребошꙙ мрьнѣ съ радостѭ С 15.12 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Гр χαρά ἀγαλλίασις ἀγαλλίαμα χορός εὐωχία χάρις Нвб радост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Радост ж ЛИ