Старобългарски речник
равьнъ 
равьнъ -ꙑ прил 1. Равен, равнинен ꙇ съшедъ съ нм ста на мѣстѣ равьнѣ.  народъ ѹенкъ его. ꙇ мъножьство мъного люд. отъ вьсеѩ юдеѩ  отъ ерлма М Лк 6.17 З А СК 2. Еднакъв, равен мъноѕ бо лъже съвѣдѣтельствоваахѫ ньⷩ҇. ꙇ не бѣахѫ равъна съвѣдѣтельства М Мк 14.56 З дно же  трьпѣн же протвѫ лютꙑмъ.  състоꙗнже ꙁа стнѫ покаꙁашꙙ. вьс тън дрѹгъ дрѹгѹ равьн. вол҄еѭ равьн  страстѭ С 82.22 Равностоен. ъто семѹ равъно можеші ꙁглаголатꙇ. аште не отъпѹстші врагѹ твоемѹ К 9а 5—6  ѹста твоꙗ бѫдѫтъ акꙑ ѹста ота  стааго дѹха храмъ бѫдеш. каꙗ ѹбо се равъна бѫдетъ ьсть С 380.16—17 3. Като същ. равьно ср ед τὰ ἴσα Еднакъв, равен дял; същото количество ꙇ аште въ ꙁамъ даате отъ нхъже аате въспрѩт. каѣ вамъ хвала естъ. ꙇбо  грѣшънц грѣшънкомъ въ ꙁамъ даѭтъ. да вьспрмѫтъ равъно М Лк 6.34 З А СК 4. Праведен, прав, праволинеен  вѣрѫ събл[...]ъ равно(е те)ене скон[...] прѣподобне. мл ха ба дш[...] Е 39б 5 равьна сътворт ἴσον ποιέω Направя някого равен на друг, изравня по заслуги како сьѩ послѣдьнѧѩ. еднъ асъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворлъ ѩ ес. понесъше мъ тѧготѫ дьне  варъ М Мт 20.12 ЗI А равьнъ анг҄еломъ [равьнꙑ съ анг҄елꙑ] ἰσάγγελος Равен на ангелите, ангелоподобен н ѹмьрѣт бо по томь могѫтъ. равьн бо сѫтъ анћлмъ. ꙇ снве сѫтъ бж М Лк 20.36 З каꙗ ꙁнѹренꙗ. ꙗже ꙁмꙗ ꙁнѹр въ породѣ сь агг҄елꙑ равънѫѭ жꙁнь С 348.12 М З А СК Е К С Гр πεδινός ἴσος ὁμοίως равенъ равънъ равнъ Нвб равен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Равен МИ Равна гора МИ Равнината МИ Равнище МИ Равни рът МИ Равно поле МИ Равно село МИ СНМБ Равногор МИ АС,ТУС Равна търница МИ ИД,МНЛом Равен камень МИ Равно МИ Ране нивя МИ ГХ,ТБИ Равлен МИ Равяне МИ ЙЗ,Зас Равинката МИ Раван МИ Равнил МИ Равниньона МИ ГХ,МИМ Равначки ФИ Равнополски ФИ Равнешки ФИ Равнашки ФИ СтИл,РЛФИ