Старобългарски речник
работа 
работа -ꙑ ж Робство, робски живот сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѿ горꙑ снаскꙑѧ. въ работѫ раждает сѧ. ежестъ [!] агаръ Е 27б 12—13 въ работѫ проданъ бꙑстъ їосфъ СП 104.17 тꙑ ес бъ нашъ. свобожде отъ работꙑ фараѹшѧ. мосѣемь родъ еврѣскъ СЕ 5b 4 днⷭ҇е непрѣклоньнꙑ своемѹ рабѹ покланѣетъ сѧ. да нꙑ отъ работꙑ свободтъ СЕ 2а 13—14 ѧже хотѣаше ... ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ роботѫ даꙗше свомъ бол҄ѣромъ. дрѹгꙑѧ же вь темнцѫ отъпѹштааше С 58.1 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ своботѫ (!). отъ тьмнцꙙ въ вꙑшн҄ ерѹсалмъ. отъ ѫꙁꙑ къ богѹ С 470.15 се прѣстрада да нꙑ отъ неправдꙑ работꙑ ꙁьметъ.  отъ неьстꙗ ꙁбавтъ С 480.12 Образно. прклон гі ѹхо твое. ꙇ послѹша насъ... ꙇ свⷳ҇ѧ водꙑ сѩ. блгв вꙿсѧ нꙑ. авлѣѭщѧѩ поклоненемь твохъ вꙑ. обраꙁъ работѣ СЕ 6а 15 Е СП СС СЕ С Гр δουλεία робота Нвб работа ’труд, занятие, поминък’ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА