Старобългарски речник
раавь 
раавь ж нескл ЛИ 1. Раав — блудница от Ерихон [по други данни съдържателка на страноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града от войската му [Нав 2.1—21; 6.17—25]. Новозаветната традиция причислява Раав към родословието на Йосиф Праведни [Мт 1.5] и оттам на Христос. Пр. в Неделята на праотците лѣпо бо мъ бѣ женоѭ побежденомъ бꙑт. одолѣ мъ раавь блѫднца. одолѣ мъ кръвотоваꙗ. одолѣ ханаанꙑн҄ С 434.18 2. Прен. Египетската земя помѣнѫ равъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці  тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ СП 86.4 Изч СП С Гр ‘Ραάβ От евр rāhāb ’широта’, кор rhb ’широк съм’ раавъ равъ