Старобългарски речник
раавь
раавь
ж
нескл
ЛИ
1. Раав — блудница от Ерихон [по други данни съдържателка на страноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града от войската му [Нав 2.1—21; 6.17—25]. Новозаветната традиция причислява Раав към родословието на Йосиф Праведни [Мт 1.5] и оттам на Христос. Пр. в Неделята на праотците
лѣпо бо мъ бѣ женоѭ побежденомъ бꙑт. одолѣ мъ раавь блѫднца. одолѣ мъ кръвотоваꙗ. одолѣ ханаанꙑн҄
С
434.18
2.
Прен. Египетската земя
помѣнѫ равъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ
СП
86.4
Изч
СП
С
Гр
‘Ραάβ
От
евр
rāhāb
’широта’,
кор
rhb
’широк съм’
раавъ
равъ