Старобългарски речник
пѫтьнкъ 
пѫтьнкъ -а м Пътник; човек, който пътува, който се намира на път; странник пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ.  мьнꙙ бл҄ꙋдомѫ вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ  съꙁьрѣвъшѫ.  вьꙁлюбвъ прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ С 40.25 гостньц хъ слꙑ проповѣдаахѫ. пѫт хъ цѣльбꙑ пѫтьнкомь проповѣдаахѫ. вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан С 323.24 Изч С Гр ὁδοιπόρος пѫтꙿнкъ Нвб пътник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА