Старобългарски речник
пѫта
пѫта
-ъ
ср
мн
Окови, белезници
ꙁане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна пѫта съкрѹшаахѫ сѧ
М
Мк 5.4
З
прѣштааше бо дѹхов нестѹѹмѹ ꙇꙁт отъ лка. отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше . ꙇ вѧꙁаахѫ ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ. гонмъ бꙑвааше бѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ
М
Лк 8.29
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
Гр
πέδαι
Нвб
Ø