Старобългарски речник
пѧть
пѧть - ж числ бр Пет, брой и количество 5 ꙇ премъ пѧть хлѣбъ  дьвѣ рꙑбѣ вьꙁьрѣвъ на нбо блгсв. ꙇ прѣломъ хлѣбꙑ дастъ ѹенкомъ М Мт 14.19 Срв.Мк 6.41 М;Лк 9.16 М З пѧть же бѣ отъ нхъ бѹ. ꙇ пѧть мѫдръ М Мт 25.2 З, А. Срв. С368.29 г пѧть таланътъ м ес прѣдалъ. се дрѹгѫѭ д҃ таланътъ пробрѣтъ м М Мт 25.20А ꙇмамь бо пѧть братрѩ. ѣко да ꙁасъвѣдѣтельствѹѹтъ мъ. да не  т прдѫтъ на мѣсто се мѫъное М Лк 16.28 З А рее же  томѹ. ꙇ тꙑ бѫд надъ пѧтѭ градъ М Лк 19.19А пꙙть пьпршть же вь дал҄ꙙ отъ манастꙑрѣ мѣсто прмъ сѣде. мѣстѹ же томꙋ мꙙ олас С 273.25 В състава на сл. числ. гребъше же ѣко дъва десѧтѣ  пѧть стад. л ћт. ѹꙁьрѣшѧ са ходѧща по морю М Йо 6.19 З А вьлѣꙁе же смонъ пет(р)ъ  ꙇꙁ(в)лѣе м(р)ѣжѫ на ꙁемлѭ. плънѫ велꙇ рꙑбъ. съто  пѧть десѧтъ  тр М Йо 21.11 З А бѣахѫ бо въ шротѫ пꙙт лакътъ. а въ длъготѫ два десꙙт т пꙙт лакътъ С 230.13 пѧт десѧтъ т пѧт лѣтъ бꙑт πεντηκοστὸν ἕκτον χρόνον τῆς ἐμαυτοῦ ἡλικίας ἄγω На петдесет и пет години съм  ꙁатвор ї въ хꙑꙁнѣ. пꙙт десꙙтъ т пꙙт лѣтъ сѫшта С 293.16 пѧть десѧтъ πεντήκοντα Петдесет посадте ѩ на сподꙑ. по пѧт десѧтъ М Лк 9.14 З давъшꙋ ꙁамꙿ нѣкомѹ. днъ длъжьнъ пꙙтѭ сътъ сьребрьнкъ. а дрѹгꙑ пꙙтѭ десꙙтъ С 393.22 пѧть кратꙑ πεντάκις Пет пъти бѭштїмъ же ꙁмѣнвꙿшемъ сꙙ пꙙть кратꙑ.  отънемогъшемъ. кръвь теааше рѣкам  съ пльтѭ. отъ блаженааго мѫенка С 103.26 пѧть на десѧте δεκαπέντε Петнадесет бѣ же втанѣ блꙁь ма. ѣко пѧтъ на десѧте стад М Йо 11.18А отꙿпѹст го пѫтемъ свомъ т благословестввъ. проваждаѧ же го до пꙙт на десꙙте попрштъ. не прѣстааше молꙙ его С 527.18 пѧть сътъ πεντακόσιοι Петстотин дъва длъжьнка бѣсте ꙁамодавъцѹ етерѹ. еднъ бѣ длъженъ пѧтѭ сотъ днарь. а дрѹгꙑ пѧтьѭ десѧтъ М Лк 7.41 З, А. Срв. С393.21 давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ. сломъ пꙙть сьтъ. с н҄мже пршъдъ арꙿхеппъ въ херсоньскъ градъ. въ пладьнь промꙑсломъ бжмъ. хотꙙштмъ ловѣьскꙑ родъ сьпаст С 539.29 пѧть тꙑсѫщь πεντακισχίλιοι, πέντε χιλιάδες, πεντάκις χίλιοι Пет хиляди бѣаше бо мѫжь ѣко пѧть тꙑсѫшть М Лк 9.14 З. Срв.Йо 6.10 М З ѣдъшіхъ же бѣаше мѫжь. пѧть тꙑсѫшть М Мт 14.21 З А ꙿто сътвормъ пꙙтѭ хлѣбъ пꙙть тꙑсѫштъ насꙑтвъшѹ въ пѹстꙑн҄ С 387.26 отъ пꙙт хлѣбъ пꙙтъ тꙑсѫшть до сꙑт накрьм С 344.18—19 седмьѭ десѧтъ лѣтъ т пѧтьѭ бꙑт ἑβδομηκοστὸν καὶ πέμπτον ἔτος ἄγω На седемдесет и пет години съм съконьа сꙙ блаженꙑ ꙗкѡвъ въ старост добрѣ. седмѭ десꙙтъ лѣтъ сꙑ т пꙙтѭ С 532.3 М З А С МЛ Гр πέντε Нвб пет ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пет кладенци МИ Пет могили МИ Петикладенци МИ СНМБ Петтѐ братя МИ ЙЗ,МИПан Петтѐ кладенци МИ ЙЗ,МИПир