Старобългарски речник
пѧтꙑ
пѧтꙑ
числ
ред
Пети, който е на пето място по ред
аꙁъ бо днъ сѣждѫ сьде. пꙙтьі дьнь не вькѹшаѧ брашно
С
170.8
пѧтꙑ на десѧте
πεντεκαιδέκατος
Петнадесети
въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ. обладаѭштѹ понтьскѹмѹ платѹ юдѣеѭ. ꙇ етврътовластъствѹѭштѹ галлѣеѭ родѹ
М
Лк 3.1
З
А
Б
Изч
М
З
А
Б
С
Гр
πέντε
Нвб
пети
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА