Старобългарски речник

пѧтъкъ

пѧтъкъ -а м Петък, петият ден от седмицата в пѩⷦ҇ свⷮ҇ѣ неⷣ҇ алⷺ҇ глⷭ҇ А 5d 10 в пⷦ҇ѩ в҃ неⷣ҇ по паⷭ҇ А 13d 4 мⷺца маⷺ҇ ҃а҃ паⷮ стѹмѹ  велⷦ҇мѹ благовѣрноⷨ. констатнѹ. цюⷬ҇.  мтре его еленъ. ⷳ҇ пѧⷦ҇ г҃ неⷣ҇ по паⷭ҇ А 146b 7 бѣ же вь птъкъ обѣдъ годѹ. бѣ же годна. г҃ СК Йо 19.14 юдеї же понеже птъкъ бѣ ... молш же плата. да прѣбѭтъ голѣн іхъ.  въꙁъмѫтъ ѧ СК Йо 19.31 на ѹтрꙗ стъ по пꙙтьцѣ. събърашꙙ сꙙ архере  фарсе къ платѹ глагол҄ѫште С 439.17 свѧтꙑ пѧтъкъ, велкꙑ пѧтъкъ ἁγία καὶ μεγάλη παρασκευή Свети, Велики петък, петъкът от Страстната седмица ⷩ ношт стаго пѩтка А 92b 15 в пⷦ҇ѩ велⷦ҇ еваћ҇ ѿ ма А 106d 18 на ꙋтрьні. стаго птъка СК 99а 13—14 щї. въ велк. пѧⷦ҇ Е 33а 4 стааго оца нашего їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово въ свꙙтꙑ пꙙтъкъ С 427.25—26 А СК Е С Гр παρασκευή пꙙтькъ пѩткъ Нвб петък ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА