Старобългарски речник
пѧта 
пѧта -ꙑ ж Пета, част от човешкото стъпало враъ хꙑтрꙑ наꙙ маꙁат го. отъ пꙙтѹ наьнъ. по ꙙст. дож ї до главꙑ С 563.1 Образно. аꙁъ бо вѣмь еже ꙇꙁбърахъ. нъ да кън҄гꙑ събѫдѫтъ сѧ. ѣко ѣдꙑ съ мноѭ хлѣбъ. вьꙁдвгнетъ на мѧ пѧтѫ своѭ З Йо 13.18 въскѫѭ боѭ сѩ въ денъ лютъ. беꙁаконенъе пѩтꙑ моеѩ обдетъ мѩ СП 48.6 вьселѩтъ сѩ  съкрꙑѭтъ. ті пѩтѫ моѭ съхранѩтъ. ѣкоже потръпѣшѩ дшѫ моѭ СП 55.7 Изч З СП С Гр πτέρνα пѩта Нвб пета̀ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА