Старобългарски речник
пѧдь 
пѧдь - ж Педя, мярка за дължина, равна на една педя тѣмь тѧ ꙁаклнаѭ. ꙇже дръжтъ вꙿсѣьскаа ... ѣже сѫтъ на нбсехъ. ꙇ ѣже сѫтъ на ꙁем. ꙇ ѣже въ водѣ. ꙇ трътърѣхъ. же естъ ꙁмѣрлъ водѫ моръскѫѭ гръстѭ.  пѧдѭ нбо СЕ 55b 20—21 Образно. се пѩдьѭ іꙁмѣренꙑ положілъ есі дні моѩ СП 38.6 Изч СП СЕ Гр σπιϑαμή παλαιστή пѩдь Нвб пенда диал Дюв пяд остар диал НГер ДА Срв педя ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА