Старобългарски речник
пѣшь
пѣшь
-ь
прил
1. Който върви пешком, пеши
ꙇ слꙑшавъ с. отде отъ тѹдѣ въ корабл. въ пѹсто мѣсто еднъ. ꙇ слꙑшавъше народ. по немь дѫ пѣш отъ градъ
М
Мт 14.13
З
2.
Като същ.
пѣш
м
мн
πεζῇ, πεζεύω
Човек, който върви пешком; пешак
вдѣшѧ ѩ дѫштѧ. ꙇ поꙁнашѧ ѩ мъноѕ. ꙇ пѣш отъ вьсѣхъ градъ пртѣшѧ тамо. варшѧ ѩ
М
Мк 6.33
З
ꙗкоже се пол҄е сътворено бѣ. кон҄емъ тешт. то прѣтворьшѹ мраꙁꙋ го съмръꙁъше сꙙ велм. пѣш сънѹꙁн по н҄емѹ хождаахѫ
С
90.7
Изч
М
З
С
Гр
πεζῇ [вар. πεζός]
Нвб
пеши
ОА
ВА
НТ
НГер
БТР
АР
Срв
пеш, пеша, пешком
нареч