Старобългарски речник
пѣть 
пѣть -ꙗ ср 1. Пеене, изпълнение на песен же побѣдьнѫѭ пѣснь.  ново съложен мрѹ. пѣтю. побѣдьлвѹѹмѹ хрстосовѹ наѹшꙙ С 319.7 2. Песнопение; изпълнение на хвалебна песен, славословие дьнесь анг҄ел съ ловѣкꙑ раꙁмѣсшꙙ сꙙ.  носꙙшт тѣло съ беспльтънꙑм слам. пѣт вьспѣваѭтъ С 487.1 альбѣ  многѹ пѣтю непрѣстанꙿнѹѹмѹ. въдавъ себе  обноштънѹѹмѹ стоꙗꙿнью.  все просто решт же о боꙁѣ проходꙙ съвръшень С 548.7  по вьсѣхъ схождааше послѣжде. ꙗрѣ  съ страхомъ.  съ вьсѣмъ говѣнмъ стоѧ вь пѣт по глаголанѹѹмѹ въ ѱалмѣхъ С 285.13 васъ покотъ жвотъно. мене же мо хс ... вꙑ веселте сꙙ смѣхомъ. аꙁъ же пѣтмъ С 19.21 пѣть пѣть τὰ ῎Αισματα τῶν ᾳ᾿σμάτων Песен на песните — двадесет и петата книга от Стария завет то топло вьꙁвѣꙗн югово.  невѣста цръкꙑ вь пѣтїхъ пѣт.  прꙁꙑваатъ глагол҄ѫшт С 349.13— 14 Изч С Гр ψαλμῳδία ὑμνῳδίαι τὸ ᾳ῎δειν пѣт Нвб петие остар ВА Срв пение, пеене