Старобългарски речник
пѣсъкъ 
пѣсъкъ -а м Пясък вьсѣкъ слꙑшѧ словеса моѣ с  не творѧ хъ. ѹподобтъ сѧ мѫжѫ бѹѭ. ꙇже соꙁъда своѭ храмнѫ на пѣсъцѣ М Мт 7.26 З А СК тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь. тꙑ къ въꙁдꙑханью въꙁдѹхъ пролѣ СЕ 4а 12 въꙁведъ пастѹха овьа га нашего сѹ хса. дарьствовавꙑї на многꙑ  раꙁльнꙑ благодѣт ... ꙁътаѧ ꙁвѣꙁдꙑ небесъскꙑѧ.  пѣсъкъ моръскꙑ С 179.19  аб молтвѫ сътворвъшѹ мѹ. сьніде огн҄ь съ небесе.  пожьже храма.  лъжеменънааго бога сътвор. акꙑ пѣсъкъ дробенъ С 22.13—14 Образно. ъто же къто реетъ. море простръто відѧ. ꙇ пѣсъкомь съвѧꙁано К 10а 6 бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсьцѣ дшꙙ прѣльштаѧ С 214.27 М З А СК СЕ К С Гр ἄμμος ψάμμος пѣськъ пѣскъ Нвб пясък ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА песък, песок диал ДА Срв Песак МИ Пясъкот МИ БМС Песо̀ко МИ ЙЗах,Кюст Песека̀ МИ ЙЗ,МИПан Песъка̀ МИ ЙЗ,МИПир