Старобългарски речник
пѣстѹнъ 
пѣстѹнъ -а м Възпитател, наставник, педагог мⷺца юⷩ҇ ҃д ҃ꙇ стхъ мⷱкъ вта  модеста пѣстѹна его.  крстанцѧ бабъ его А 147b 3—4 Изч А Гр παιδαγωγός Нвб пестун остар ВА РРОДД ДА