Старобългарски речник
пѣнѧꙃь
пѣнѧꙃь
-а
м
1. Денарий — сребърна римска монета
ꙇшьдъ же работъ. обрѣте едного отъ клеврѣтъ свохъ. ꙇже бѣ длъженъ емѹ сътомъ пѣнѧѕъ
М
Мт 18.28
ЗI
А
СК
съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧꙁѹ на день. посъла ѩ въ вногⷬ҇дъ сво
М
Мт 20.2А, Б
онъ же вѣдꙑ хъ лцемѣре рее мъ. ъто мѧ окѹшаате. прнесѣте м пѣнѧꙁъ да вждѫ
М
Мк 12.15
З
можааше бо с хрꙁма продана бꙑт. вѧште тр сотъ пѣнѧѕъ. ꙇ дат сѧ нштмъ прѣштаахѫ е
М
Мк 14.5
З
ꙇ на ѹтрьн шедъ ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ. ꙇ рее емѹ прлеж емь
М
Лк 10.35
З
А
СК
2. Дребна монета с малка стойност, пара̀
не дьвѣ л птц пѣнѧꙁѹ вѣнте сѧ. ꙇ една же отъ н҄ею не падетъ на ꙁем. беꙁо оца вашего
З
Мт 10.29
о давъш оба пѣнѧѕа
М
77а 22
Срв.
З130b 19
не пѧть л птцъ вѣнтъ сѧ пѣнѧѕема дъвѣма. ꙇ н една отъ нхъ нѣстъ ꙁабьвена прѣдъ бмъ
М
Лк 12.6
З
А
Б
вьсѧ ꙁгъна цркве. овъцѧ же волꙑ. ꙇ тръжьнкомъ расꙑпа пѣнѧѕꙑ. ꙇ дъскꙑ опровръже
М
Йо 2.15
З
М
З
А
СК
Б
Гр
δηνάριον
ἀσσάριον
κέρμα
λεπτόν
пѣнѧꙁъ
пѣнѧꙁь
пѣнѧѕь
пѣнѧѕъ
пѣнѫѕь
Нвб
пенез
остар
ВА
Дюв
пянез
1. ’дребна стара монета
паричка’
диал
2.
’фалшива монета’
РРОДД
ДА