Старобългарски речник
пѣньнъ 
пѣньнъ -ꙑ прил Пенлив, разпенен, пенест господь мръ нашъ съпрꙙта ... мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт слано море.  пѣнънꙑѧ страст вльнꙑ С 352.17 Изч С Гр ἀφροφόρος пѣнънъ Нвб пенен ОА Срв пенест, пенлив НТ НГер ЕтМл БТР АР