Старобългарски речник
пѣньнъ
пѣньнъ
-ꙑ
прил
Пенлив, разпенен, пенест
господь мръ нашъ съпрꙙта ... мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт слано море. пѣнънꙑѧ страст вльнꙑ
С
352.17
Изч
С
Гр
ἀφροφόρος
пѣнънъ
Нвб
пенен
ОА
Срв
пенест, пенлив
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
