Старобългарски речник
пѣнꙑ 
пѣнꙑ -ъ ж мн 1. Водна пяна; въздушни мехурчета, получени при движението на морската вода потъкѫ сѧ въ акрогоне. і камень хъ. ꙇ сам съкрѹшішѧ сѧ. прівръгѫ сѧ въ твръдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ влънꙑ хъ раꙁідѫ сѧ К 12b 23 Срв. С448.19 въꙁалка же отъ кала жвѣ о сътвор. въꙁалка же по пѣнамъ влънънꙑмъ ход.  ногѹ въ водѣ не омо С 344.23 2. Пяна; гъста разпенена слюнка, която излиза от устата при болестно състояние ꙇ вънеꙁаапѫ въпетъ  прѫжаатъ сѧ съ пѣнам. ꙇ едъва оходтъ отъ него съкрѹшаѩ  М Лк 9.39 З А СК пѣнꙑ тѣщт ἀφρίζω Излиза ми пяна от устата ꙇ же аште колжъдо метъ і. раꙁбваатъ і  пѣнꙑ тѣшттъ. ꙇ скрьжьштетъ ꙁѫбꙑ свом.  оцѣпѣнѣатъ М Мк 9.18 З А СК ꙇ вдѣвъ і дхъ абе сътрѧсе . ꙇ падъ на ꙁем валѣаше сѧ пѣнꙑ тѣштѧ М Мк 9.20 З А СК бо въ днъ дь (!) прмк҄р на вдѣнь ꙁждемааго дѣла. паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ  съкрѹшамъ С 553.11  на облень наꙙтю неьстꙗ свого съвраштат сꙙ. пьсьскꙑ же. лаѧ.  пѣнꙑ ꙁ ѹстъ тѣштꙙ С 560.7—8 Изч М З А СК К С Гр ἀφρός ὄχϑη [вар. κύματα] Нвб пяна ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР пеня диал ДА