Старобългарски речник
пѣнт 
пѣнт -пѣнѭ -пѣнш несв Пеня се, покривам се с пяна [образно] море своѧ вльнꙑ съпрꙙтаѧ на шъств владꙑцѣ готовьꙗше сꙙ. а онѣхъ срьдьце вльньнꙑмъ ѹбоьнꙑхъ ѹстꙑ пѣнꙗаше С 399.10 Изч С Гр ἀφρίζω Нвб пеня [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА