Старобългарски речник
пѣготꙑ
пѣготꙑ
-ъ
ж
мн
Проказа, вид кожна болест [образно]
острѹж м дѹшꙙ грѣховънꙑѧ пѣготꙑ. ꙗкоже острѹга вѣрнааго пѣготва прокѹдѫ тѣлес
С
392.15
то сътвормъ. пѣготвꙑмъ пѣготꙑ акꙑ лопатоѭ словесемь сьбрꙑса т томѹ вѣрꙑ не ѧхомъ
С
387.22
Изч
С
Гр
λέπρα
[τὰ] χαλαζώματα
Нвб
Срв
пега
’луничка
сиво петно’
ж
НТ
ЕтМл