Старобългарски речник
пѣготвъ
пѣготвъ
-ꙑ
прил
същ
пѣготвъ
м
ед
пѣготв
м
мн
ὁ λεπρός, οἱ λεπροί
Прокажен човек, болният от проказа; прокажените
то сътвормъ. пѣготвꙑмъ пѣготꙑ акꙑ лопатоѭ словесемь сьбрꙑса т томѹ вѣрꙑ не ѧхомъ
С
387.21— 22
острѹж м дѹшꙙ грѣховънꙑѧ пѣготꙑ. ꙗкоже острѹга вѣрнааго пѣготва прокѹдѫ тѣлес
С
392.16
Изч
С
Нвб
Срв
пегав
’който има петна по лицето си’
НТ