Старобългарски речник
пѣвьць 
пѣвьць -а м Певец в църква, псалт ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц. на амбонъ  глѧтъ. тркрат. пѣе҇҇н се Е 30б 12—13  пак на ꙁападъ такожде.  на полꙋдне толкожде  на полѹнощъ такожде.  глѧтъ пѣвц пѣне се Е 31а 12  пак въꙁꙁвꙃаетъ крстъ ...  пак пѣвъц поѫтъ пѣ҇н Е 31а 15  ьтⷮ҇е ьⷮ҇ць. апⷧ҇о. пѣвⷰ҇е. алеⷧ҇ СЕ 58b 14 стоѩ блꙁъ олътаⷬ҇. деже стоѩтъ пѣвꙿц. глѧ сце СЕ 101а 8 Изч Е СЕ Гр ψάλτης пѣвъць пѣвцъ пѣвець пѣвꙿць Нвб певец ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Певец МИ Певците МИ СНМБ