Старобългарски речник
пьшеньнъ 
пьшеньнъ -ꙑ прил Пшеничен, който се отнася до пшеница, житен аште ꙁръно пшеньно не ѹмьретъ падъ вь ꙁем. то едно прѣбꙑваатъ. аште л ѹмьретъ мъногъ плодъ сътвортъ М Йо 12.24А Срв. А127b 18 ї натрѹ ѩ отъ тѹка пъшеніьна. і отъ камені меда насꙑті ѩ СП 80.17 мнте ... жꙁнь токѹ подобьнѹ бꙑт. кꙑ кѹпъ бол҄ї стъ плѣвънꙑ л л пꙿшеньнꙑ С 127.23 Изч М А СП С Гр τοῦ σίτου [τοῦ] πυροῦ пшеньнъ пъшеніьнъ пꙿшеньнъ пшеннъ Нвб пшеничен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА