Старобългарски речник
пьсъ 
пьсъ -а м 1. Куче, пес не дадте стаго псомъ. н помѣтате бсьръ вашхъ прѣдъ свньѣм. да не поперѫтъ хъ ногам свом М Мт 7.6 З, А, СК. Срв. СЕ69а 19  желааше насꙑтт сѧ отъ крѹпцъ. падаѭштхъ отъ трапеꙁꙑ богатааго. нъ  пс прходѧште облꙁаахѫ гно его М Лк 16.21 З А онъ же отъвѣштавъ рее. нѣстъ добро отѧт хлѣба ѧдомъ  поврѣщ псомъ М Мт 15.26 З, СК. Срв.Мк 7.27 М З въꙁвратѩтъ сѩ на вееръ і въꙁлаѫтъ ѣко пъсъ. ї обдѫтъ градъ СП 58.15 ꙇже пакꙑ на тожде въꙁвраттъ сѧ. то подобенъ естъ пъсѹ. на своѩ бльвотнꙑ въꙁвращьшю сѧ СЕ 70а 9—10 аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгꙿнѫтъ ... повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт.  тѣлесѣ ю поврѣшт пꙿсомъ  ꙁвѣремъ С 14.6 прхаждаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю С 14.28 повръгошꙙ на въстоьнꙑхъ странахъ. ꙗкоже ꙁѣденомъ бꙑт мъ отъ пьсъ С 538.26 Образно. ѣко обідѫ мѩ пъсі мноѕі.  сънемъ ꙁълобівꙑхъ осѣде мѩ. прігвоꙁдішѩ ноѕѣ моі і рѫцѣ моі СП 21.17 2. Прен. Човек със зъл, лош нрав не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ.  дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ. пьсе  въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт С 102.10 обьштьне нестꙑхъ бѣсовъ. бѣсънꙑ пьсе. кръвопвꙑ ꙁмю. плътоꙗдвꙑ меѹ С 115.27 а с льствꙑ  неѹкроштенꙑ пьсъ. по водѣ дꙑ повелѣ ѧ въ дꙿно темніц ꙁатворт С 60.8 М З А СК СП СЕ С Гр κύων κυνάριον пъсъ псъ пꙿсъ Нвб пъс остар НГер ЕтМл БТР РРОДД пес, псе ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Песовец МИ Песьовица МИ Пески дол МИ ЙЗ,МИПан Псодерци МИ АП,ПСС Песовата чука МИ ГХ,МИМ